Георгий Федосеевич Барбаров
Родился 5 сентября 1955 года в с. Кортен, Тараклийского района, Молдова. По образованию журналист, закончил Кишиневский государственный университет.
Имеет изданными 10 сборников стихов («Събудина тишина», «Продължение на делниците», «Реалност от сънищата ми», «Плът на радостта – ти», «Било е неделя», «Жива вода» и др.), а также сборник «Избистрени барбаризми» и литературный очерк о поэте Федоре Стоянове «Акварелни щрихи към размисъла».
Член профессиональных писательских союзов в Молдавии и Болгарии. Редактор болгарской телепередачи «Мегдан» в Молдавии.
В его стихотворениях много размышлений, ощущается боль по родному краю. Его творчество опубликовано в переводе на русском, румынском, венгерском и украинском языках. В 1988 году награжден специальной наградой Издательского дома «Жажда» в Сливене.
e-mail : georgibarbarov@abv.bg
Писмо
(откъс)
— Завръщай се, сине. Изпратих ятата –
и слънцето топло в сърцето си скрих.
Очаквам и нощем да скръцне вратата,
гласът ти да чуя: «Прости, закъснях!»
Завръщай се, сине, в селското време,
препълнено с есен, плач, красота.
Тук никой не бърза. И кучето дреме,
и ябълки падат в съня на света.
Завръщай се, сине. Аз искам почивка
за твоите мисли и новия час.
Не бързай да губиш детска усмивка –
дете си завинаги. Дори и без нас.
Завръщай се, сине, в родната къща,
Легло те очаква до топлата пещ.
До късно ще пишеш под лампата съща,
сто пътя по-ярка от восъчна свещ,
Завръщай се, сине, моя закрила,
до тебе да седна, загледан във мен:
— Майчице моя, майчице мила!…
За всичко забравям през такъв ден…
— Завръщай се, сине, тежи самотата –
написана с празни бои тишина.
Затрива последните звуци луната –
оставам във къщи самичка-сама.
Завръщай се, сине, докато съм жива,
докато аз мога да плача за теб.
И булката млада – за теб да я бива! –
ще целуна горещо – да имаш късмет!…
Завръщай се, сине, от нощи далечни,
от пътища стръмни и чужди страни,
че майките стари, уви, не са вечни,
че майките стари умират сами…
