ЗА УЧАСТИЕТО ВЪВ ВОЙНАТА И БЕЗСМЪРТИЕТО НА ОЛИМПИЙ ПАНОВ.
На вниманието на Българската община в Република Молдова.
Здравейте, скъпи приятели!
Вчера, 22 февруари 2012г., в Тараклия се състоя възпоменателно тържество по случай 125-годишнината от разстрела на Олимпий Панов.
Използвал съм книгата «Пролетта на Освобождението» на прочутия ни историк Константин Поглубко и други източници.
КЪМ СТО ТРИДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИШНИНАТА ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА
ЗА УЧАСТИЕТО ВЪВ ВОЙНАТА И БЕЗСМЪРТИЕТО НА ОЛИМПИЙ ПАНОВ
На 31 март 1877 година в Кишинев пред военните подразделения на руската армия е прочетена заповед за създаването на Българското опълчение. На този ден в Арменския хан от 300 кадрови войници и офицери от руската армия и 287 български доброволци се формират три дружини. Това е исторически акт — положена е основата на Българската национална армия. За командир на младото българско опълчение е назначен генерал Столетов Николай Георгиевич. Създаването на опълчението е най-ярката за времето си изява на въоръжена сила на българите за освобождението на България от турско робство.
В състава на дружините на Българското опълчение влизат много бесарабски българи, които по-нататък тръгват да се сражават за прогонване на поробителя от земите на своите бащи и деди.
На 12 април 1877 г. на «Скаково поле», в околностите на Кишинев, е прочетен Манифеста за войната с Турция. Обявяването на Руско-турската освободителна война било посрещнато с неописуема радост от българския и другите народи. В заповедта до армията се казва: «Ние отиваме не да завоюваме, а да защитим поруганите и угнетени наши братя». В същия ден е проведен парад на руските войски и българските опълченици.
Жителите от нашия край посрещат с ентусиазъм Манифеста за войната с Турция. Българските опълченци, заедно с руските войници, се сражавали храбро в боевете при Плевен, Стара Загора, Шейново, Шипка и на другите фронтове, дали своя исторически принос за победата в Освободителната руско-турска война 1877 -1878 година.
Не остават настрана от тези военни събития и българите от Бесарабия. Огромна е тяхната роля в тези сражения и битки. Голямата част от тях са оставили своите кости и своята кръв на бойните полета, но знае се за подвига им и имената им. Да се гордеем с тях и да не ги забравяме. Ние, тараклийци, например, с гордост носим в сърцата си имената на Иван Гицеларов, Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Олимпий и Павел Панови — видни българи, участници в Българското опълчение.
Олимпий Панов е виден деец на Българското национално-освободително движение, участник в Освободителната война, един от строителите на нова България. Когато Русия обявява война на Турция, Олимпий Панов събира в Болград доброволци за Българското опълчение. Самият той се проявява като мъжествен и смел боец, участва в боевете за Стара Загора, Шипка, Шейново. Награден е с Георгиевски кръст, с орден «За храброст» и други отличия.
На 19 февруари 1887 г. (10 години след началото на Освободителния поход) в България избухва метеж срещу режима на Стамболов, който бива потушен. Неговите организатори и участници са били арестувани и разстреляни. Олимпий Панов и неговите съратници — русофили са екзекутирани рано сутринта на 22 февруари. Преди разстрела (брат срещу брата) Тома Кърджиев заявява: «Плачете не за мен, скърбете за Олимпий, защото България ще роди такъв син може би едва след сто години». Самият Олимпий Панов казва преди смъртта си: «Обичам България. Аз се борех за нея, дойдох да умра за нея. Ако остана жив, аз пак ще се боря!».
Думи, станали епитафия, на неговото безсмъртие.
На 22 февруари 2012 г. тараклийци отбелязаха една трагична дата — 125 години от разстрела на своя славен земляк Олимпий Панов, чийто ярък образ ще остане навечно в историята и в сърцата им.
В теоретичния лицей «Олимпий Панов» във всичките класове се състоя час по родолюбие и мъжество, посветен на бележития бесарабски българин — военен деец и герой на България Олимпий Спиридонович Панов. В часа на учителката Альона Стоева учениците повечето говореха не за този братоубийствен и трагичен момент в българската история, а за неговото безсмъртие — безсмъртието на великия син на България и Бесарабия Ол.Панов.
В същия ден, на 22 февруари, пред паметника на Олимпий Панов в Тараклия се състоя възпоменание по случай 125-годишнината от разстрела на този, когото Левски наричаше «Братленце Панов», а Каравелов «Гълъб Панов». Младият Христо Ботев казвал: «Олимпий е отличен момък».
Ученици от теоретичния лицей «Олимпий Панов» изнесоха за своя патрон рецитал, за когото «смъртта е вечен живот», който преди разстрела е казал: «Ние нито сме първите, нито ще бъдем последните».
Кметът на град Тараклия Сергей Филипов обяви пред събралата се публика на възпоменателното тържество, че 2012-та е годината на Олимпий Панов.
К подножието на паметника на Олимпий Панов бяха положени цветя — от кметството, учителите и учениците на Тараклия, както и от обществеността на града, центъра на българщината в Република Молдова.
Да се знае името му, както и делата му, и никога да не забравят.
Димитър Боримечков —
Тараклия, Молдова.
