Нико Стоянов
Нико Стоянов
Родился 9 января 1947 г в с. Новая Ивановка Арцизского района Одесской области. Заканчивает Харьковский государственный университет (русская и украинская филология). Живет и работает в Кишиневе. Главный редактор болгарской газеты «Родно слово», выходящей с 1988 г.
Издал более 10 сборников стихов «Здравейте» (1976 г.), «Благодаря» (1979 г.), «От болка свята» (1983 г.) и др; том избранной поэзии: «Аз, българинът..» (г. Велико Търново, 1999 г.)
Член Союза журналистов (СССР с 1987 г) в Молдове. Член Союза писателей (СССР с 1978 г), в последствии Союза писателей России, Союза болгарских писателей в Болгарии. Заслуженный деятель искусства в Молдове – «Om emerit» (1995 г.).
В поэтическом мире Нико Стоянова растут вишни перед домом, на ступеньках старики закручивают усы, ведут повозки переселяющиея из Болгарии в Бессарабию его деды….
Българин да си остане
Андрею ГЕРМАНОВУ
Бих, може би, проклел отдавна
и оня век, и оня ден,
когато прадядо ми бавно
подвигна своя бял остен.
Когато тръгна, заскрибуца
през буците от рът на рът,
с дечица пълната каруца –
печална песен – в дълъг път.
Проклел бих неговото име,
ако бях днес уверен аз,
че щеше инак да ме има,
да мога да говоря с вас.
Напуснал свидните Балкани
не за да търси лек живот,
а българин да си остане
и да опази своя род!
Нашият химн
Кишиневского болгарского училища «Васвил Левски»
През граници, епохи и през дати
той – все тъй млад и мъдър, и велик,
върви Апостолът на Свободата –
на българската вяра и език.
И тачим ние неговото име –
то идва от бунтовни времена
и с него от Буджака пак вървиме
към вечно млада Стара Планина.
През светли дни и сред безсънни нощи
усещаме го – «…времето е в нас
и ние сме във времето…» – и още:
«…Ако загубя – губя само аз!»
Кънтят в Буджака думите на Левски
над хълмове – в паланки и селца –
духът му тука бди над нас и днеска,
и пак разпалва български сърца.
1 ноября 1997 г.
