БУДЖАШКА СТЕП – ЛЕГЕНДА, ПРИКАЗКА ИЛИ РЕАЛНОСТ

Легендата идва от далечното време, може би, от прабългарите. През седми век те са живели в ОНГЪЛА. И сега тук, в БУДЖАКА, живеят мургави българи. Онгъл (гръцка дума), Буджак (татарска) означава едно и също: ЪГЪЛ. Ъгъл между две реки – ПРУТ и ДНЕСТЪР, и Черно море.

   Тази Буджашка степ се намира точно на това ъгълно място, на кръстопътя на различни цивилизации, кръстоносни походи и народи. Прабългарите и съвременните българи временно я напускали тази някогашна пустинна степ. Но те никога задълго не я изоставяли. Населявали я отпреди столетия, облагородявали я в по-късните времена, та до ден днешен тук са живи носителите на българската кръв и на българския език в неговите диалектни форми.
   Песните и традициите им са запазени в автентичния им вид. Предават се от поколение на поколение легендите и преданията за Крали Марко и Индже войвода. Славното и героичното време оживява в картините на художниците, в словесното творчество на поетите и писателите. Те не само предават на идващите поколения народните умотворения: новата и младата генерация творци създава вече и своите произведения, които имат голяма художественна стойност. Те се създават от интелигентни и образовании хора: българи до мозъка на костите, и за българите, живеещи в Молдова, Украйна, България, както и за всички останали, разпръснати по света.
   Приказката е в глъбините на моята душа. Това, което виждам пред себе си: тези хълмове, тези буджашки салкъми, високи и островърхи тополи, бавното течение на рекичката, отражението в нея на небето – всичко това ми е познато от детството и ми е мило до болка. Всичко това е една реалност, която е до мен и която мога да погаля само с очите си. Чуя ли пеенето на птиците или гласовете на безгрижните деца, шумът на падащите листа или бълбукането на тихата и сънна рекичка – трепвам, замирам за миг в очарование. Всичко това е моят роден край, моята родна и, в своята оскъдност, красива и единственна моя Буджашка степ.

ПОЗДРАВИТЕЛНО СЛОВО ОТ РАЗГРАД

   Скъпи братя и сестри, многобройни приятели от Тараклия, страдалци от майка България, в Деня на бесарабските българи, който е и ден на високото просветление, приемете моите най-сърдечни поздрави за празника, който ние с радост честваме.
   Благодаря на съдбата, чем ме свърза с вас, и най-много с Иван Боримечков, се посях зърната на мъдрото слово, което беше празник с двете ми драми, поставени на тараклийска сцена. Носете дълбоко в себе си духовната светлина на просветлението, на надеждата. Нека винаги доброто да се извисява във всекидневието ви, да облагородява вашите светли души.
   Поздравявам ви и с Деня на народните будители – най-българския и най-тачения празник на българина. Вие сте истинските будители в нашето съвремие.
   Оставам винаги с вас в непрекъснатото движение към светлината на идните ни дни. Георги БАЛАБАНОВ