ЧАСЪТ ПРЕДИ ЗАЛЕЗА НА СЛЪНЦЕТО
С възрастта всеки от нас помъдрява, става по-различен
отпреди. Вероятно и с мен стават такива неща.
Минути за размисъл
ЧАСЪТ ПРЕДИ ЗАЛЕЗА НА СЛЪНЦЕТО
Обичам тихите вечерни часове: замислени, като стар човек,
те успокояват душата ми, даряват минути на размисъл, на
пречистване.
Часът преди залеза на слънцето е моят час: сякаш аз и
природата сме в пълна хармония, в най-добри отношения.
Аз съм една песъчинка и искам поне нещо да разбера от
обкръжаващия свят, че дори и от по-далечните светове.
От размислите ми все нещо се ражда: човекът и приодата
не могат един без друг, както и ние, хората, не можем едни
без други.
Всичко в мен или от мен родено — не съм го казал аз
първият. До мене са успели да го кажат, и след мен все
някой ще каже нещо подобно. Нищо чудно — докато свят
светува — човекът, като мислещ, разумен индивид, — все нещо
ще казва, все нещо ще открива. И няма никога да открие
цялата истина.
Апокалипсис, край на света — кой ли не пророкува, но,
както виждаме, той все се отлага. И слава Богу! Никой не
знае, кога ще дойде краят на света, или, както казват,
второто пришествие. Никой. Знае само този, който е в
небесата — Всевишният. Той е много търпелив към нас,
грешните човеци. И ни учи на смирение и покаяние, които,
може би, ще ни спасят от апокалипсиса. Но ние не го
слушаме, не го чуваме.
Дали възмездието идва?.. Ние, дори и сега, когато се
намираме пред прага на пророческия край, не се спираме
в своята античовещина, която, за голямо съжаление, води
до самоунищожаване. На мен ми остава дълбоко да мълча.
Часът преди залеза на слънцето е моят час.
Димитър БОРИМЕЧКОВ
Всичко добро.
Да помянем нашите починали близки, роднини, приятели.
